Преди броени дни Лъчезар Панчев стана европейски шампион по викингски шах и тази новина се превърна в истинска сензация по нашите ширини. Събеседникът ни е родом от Кюстендил и работи като държавен служител. На 36 години е, семеен. Обича да чете книги и да слуша музика, обича природата и животните, играе тафл и понякога, за удоволствие, кара мотор. Също така създава проекти, дизайн за тафл дъски и фигури. Повече за играта и личното си постижение ни разказва самият той.
-Здравейте, Лъчезар! Само преди дни спечелихте световната титла по хнефатафл или т.нар. викингски шах. Разкажете ни повече за възникването и особеностите на тази игра.
-Хнефатафл започва своя живот в Скандинавия. Той вероятно се развива от римската военна игра, наречена ludus latrunculorum, която на свой ред е произлязла от petteia, игра на гърците. В скандинавската си форма, хнефатафл е пренесен чрез търговия и набези на Британските острови, Исландия, Франция, Германия, Украйна и Гренландия. Дъски, фигурки и литература за много варианти на играта са били открити в различни части на Северна Европа. Хнефатафл процъфтява до появата на шаха.
Точно както хнефатафл заменя по-ранната римска игра, така шахът заменя хнефатафл като модерна игра за всички класи. Към тази атака се прибавя и сравнително новата игра на табла: срещу тази двустранна инвазия, хнефатафл останал с малки шансове. Хнефатафл продължава да се играе в отдалечени райони след загубата на популярност и именно от този късен период произхожда и най-солидната ни информация за него. Подробни данни получаваме от една игра в Уелс през 16-ти век и в Лапландия през 18-ти век.
След това обаче светлината угасва за сто години, докато през 19-ти век играта се възражда с Кримската военна тема. През ХХ век играта се преоткрива все повече и повече. Археолозите са намерили много игрални дъски и фрагменти, историците са хвърлили светлина върху стари пасажи, за които преди се е предполагало, че се отнасяли за шаха, а реконструктори са използвали цялата тази информация, за да изградят правила за вариантите, играни на различните по размер дъски. Фабрики и модерни индустрии произвеждат комплекти за играта, като някои дизайнери дори са създали нови такива, вдъхновени от хнефатафл.
Хнефатафл не е точно известна дума днес. За повечето хора, които виждат тя да се играе, това е новост. Но в момента той е може би толкова популярен, колкото някога е бил след викингската епоха. Превърнал се е в добре познат не само сред феновете на древните настолни игри, но и сред хората, интересуващи се от викингска история: не само професионални археолози и историци, но и ентусиасти любители, участващи във възстановки. Турнирите стават все по-чести, като най-добре познати са тези, провеждани ежегодно на Фетлар, един от Шетландските острови на Шотландия.
Има много дъски, направени с търговска цел, разнообразни по размери и правила, всеки комплект има своите особености, освен външния вид.
Поради новостта на играта и броя на вариантите, също така е обичайно за хората да правят свои собствени дъски. Ако някой търси в интернет снимки на хнефатафл, ще види колкото се може повече домашно приготвени комплекти, показани като комерсиални. Времето за направата на тези дъски добавя особена стойност за собствениците им, което прави играта още по-приятна.
Една популярна версия на хнефатафл е създадена в края на 80-те години, в която се използват формовани парчета върху платнена дъска. Тя е любимата на музейните магазини, а също така е била продавана в миналото във верига от магазини, специализирани в продажбата на странни, носталгични стоки и такива от стария свят. В тази версия има цар и дванадесет защитници, борещи се срещу двадесет и четири нападатели, като нейните правила са били използвани в много подобни варианти.
-С какво се отличава от класическия шах? На какво ни учи и за какво трябва да бъдем подготвени?
-По-лесно е да ви кажа с какво си приличат, тъй като разликите са много повече. И двете са настолни игри, които се играят от двама опоненти, походово, ход след ход. При тафъла черните започват първи, за разлика от шаха. Фигурите в тафл се движат както топовете в шаха, по права линия, хоризонтал и вертикал, до срещане на препятствие или края на дъската, няма прескачания, заобикаляния, ограничение в хода като при пешките, например, само от едно поле, Г-образни ходове като при кончето. И тук има пленяване на фигури, но то се нарича фланкиране, тъй като пленената фигура е плътно обградена от две стоящи непосредствено до нея противникови. След като бъде пленена, полето й остава празно, за разлика от шаха. Има различни версии на тафл, много модификации и варианти.
Цялото интервю прочетете на pixelmedia.bg.
