Дмитрий Глуховски: “Метро” не е предупреждение, а просто опит да накарам хората да мислят

Jun 08, 2019 Няма коментари by

Важно е да оставим хората да поемат отговорността за живота си. Не съм в позиция да им давам истини, но съм в позиция да поставям под въпрос техните” – споделя един от най-популярните руски писатели в интервю пред Pixelmedia.bg и Kafene.bg. Срещнахме се с автора на постапокалиптичната поредица “Метро” преди дни, по време на неговото идване в България и представянето на новия му проект – новаторския аудио сериал “Граничен пост”, достъпен през платформата Storytel. Той се включи и в тазгодишното издание на “Варна Лит”, по покана на издателство Сиела, което от години издава книгите му на български език. Поговорихме си за него, както и за други значими моменти в творчеството на Глуховски, за вижданията му за нашето общество, новите технологии и начина, по който те променят мисленето ни.

 

ВЪПРОС: Г-н Глуховски, поредицата “Метро” започва там, където множество фантастични истории завършват – момента, в който добрите спасяват света. В “Метро” обаче те не са успели да спрат апокалипсиса. Това един по-реалистичен сюжет ли е, според вас?

 

ОТГОВОР: Преди всичко мисля, че на всички ни е писнало от холивудския начин на третиране на историята. От сюжети, в които положителните герои винаги са добри, а лошите са лоши. Разбира се, не аз съм измислил тази иновация. HBO и други абонаментни услуги и кабелни канали започнаха тази революция на създаването на по-противоречиви истории. Злите герои получават добри мотиви, показвайки, че те не са изцяло зли. Всичко това внесе много драма в масовата култура.

 

Като тийнейджър съм чел много жанрове и в даден момент просто спрях да получавам удоволствие от чистото приключение. Прииска ми се да видя повече душевни терзания, трансформация, противоречие. Защото именно това ни носи удоволствие – да установим, че не само ние тайно сме изградени от тъмната, както и от светлата материя. А това важи за всички останали. Чувството да се идентифицираш с героите е много приятно.

 

Първата част на “Метро” беше чисто интуитивна и нямаше никаква конструкция. Беше просто приключение и пътуване, в което се впуснах. Нямах идея за сюжета и историята. Единствено тази първоначална картина в съзнанието ми – за група хора, които седят около огъня в тъмен тунел и не знаят какво има от другата му страна. Зад гърбовете им е тяхната надежда. Земята вече не е подходяща за живот и те трябва да живеят в тази станция на метрото. Това беше всичко. Когато се нуждаех от източници за материала, просто гледах около себе си.

 

Така в основата си “Метро 2033” стана описание на Русия след колапса на Съветския съюз. Имах много исторически референции. За мое съжаление никога не съм бил голям фен на историческите книги, така че просто се оглеждах около себе си и преразказвах това, което виждам наоколо. Нацистите и комунистите бяха политически партии, борещи се за власт в началото на деветдесетте. Първите се оказаха голяма изненада, защото ние винаги гордо сме наричали себе си държавата, която победи нацизма и изведнъж след колапса на Съветския съюз много хора започнаха да симпатизират на нацистите. Комунистите, разбира се, също не изчезнаха и станаха легитимна политическа сила, която се опита да върне Съветския съюз.

 

ВЪПРОС: В “Метро” Вие критикувате и двете идеологии, а струва ми се – също и капитализма – в лицето на организацията Ханза. В такъв случай какъв според вас е най-добрият модел за развитие на обществото ни?

 

ОТГОВОР: Със сигурност съм голям противник на тоталитаризма. Опитът да се постави равенство между комунизма и нацизма все още е пълно табу в Русия. Но за мен, разбира се и двете идеологии са изцяло нечовешки. Каква е разликата да унищожаваш хора заради техния етнически произход или заради социалното им положение, мисли и идеи.

 

Всъщност не критикувам капитализма. Това, на което съм привърженик, е подхранването, стимулирането на инициативата в човешките същества. Това, което не ми харесва в левите идеи, е че те потискат инициативата и отговорността в хората. Това е уловка – те всъщност казват на хората: някой друг ще бъде отговорен за вас. Когато си млад и все още не разбираш сложността на света, това е много привлекателна идея. Също и когато си над средната възраст, провалил си се, искаш да спреш да се притесняваш и някой друг да поеме отговорност за теб. Реалността, разбира се, не може лесно да се побере в това. Всяка идеология неизбежно е опростяване. Дава ти насока на къде да мислиш, но не описва коректно реалността, а по-скоро определя каква би трябвало да е реалността.

 

Според мен, държавата определено трябва да се погрижи за болните и възрастните, но социалната система трябва да стимулира хората да работят и да поемат в свои ръце отговорността за живота си. В противен случай всичко ще се провали и Съветският съюз е най-добрият пример за този провал. За три поколения хората изцяло изгубиха желанието да работят и да опитват.

 

ВЪПРОС: Също и в България.

ОТГОВОР: Да, всички социалистически страни. Това е да ви е казват поколение след поколение, че не можете да надскочите нивото си, защото ако го надскочите, ще имате проблеми. Но ако си останете на същото ниво, ще получите своя дял, който не е голям, но е достатъчен за да оцелеете. Важно е да оставим хората да поемат отговорността за живота си и да се погрижим за онези, които в действителност не могат. Например като болните от рак, за които лечението е прекалено скъпо или хората с увреждания. Държавата и обществото, разбира се, трябва да се погрижи за тях. Но наистина съм алергичен към всичко, което е по-ляво от това.

 

ВЪПРОС: А безплатното образование?

 

ОТГОВОР: Да, определено образованието трябва да е достъпно за всички, но също трябва и да е добре дефинирано какъв от тип образование има нужда. Хората трябва да ….

Цялото интервю е достъпно в Kafene.bg

Top News, Книги

About the author

The author didnt add any Information to his profile yet
No Responses to “Дмитрий Глуховски: “Метро” не е предупреждение, а просто опит да накарам хората да мислят”

Leave a Reply