Авторът на киберпънк трилъра „Дилър на реалности“ изнесе мотивираща реч пред ученици в София

Dec 17, 2019 Няма коментари by

Николас Димитров, автор на сензационния киберпънк трилър „Дилър на реалности“, изнесе реч пред учениците от 11-ти и 12-ти клас на Национална гимназия за древни езици и култури в София. Пред учениците писателят обяви, че дава две стипендии, условията за които ще бъдат публикувани в уебсайта на книгата.

Публикуваме речта му без редакторска намеса:

Днес се събудих след един от необяснимо реалистичните сънища, които постоянно ме измъчват. Антидепресантите и приспивателните съвсем не помагат и съм принуден да се примиря с положението.

Отивам в кухнята и жадно пия вода от чешмата. После дълго стоя до прозореца и се взирам в нощния Сингапур. Машинално поглеждам монитора на кухненската маса. В чата – съобщение от работодателя ми Харон. „Нов голям проект. 11.00 на станцията“. Най-сетне работа. Защото съм съвсем на сухо.

Моето име е Зет и аз съм фрийлансър. Животът ми е като американски атракцион: днес стоиш на балкона на луксозен апартамент с изглед към ботаническата градина, пийваш скъп коняк и чакаш да ти донесат поръчката от ресторанта. А утре преглъщаш нудли в евтина закусвалня и триеш от смартфона съобщенията за просрочени плащания. Мисълта, че след като получа аванса, ще мога да се върна към първия вариант, ми действа успокояващо. Свикнал съм с изкуствения малък свят на моето жилище, чиито стени ме предпазват от шума и суетата на този град. Бих стоял тук месеци, четейки и рисувайки огромни платна. Но уви, безгрижният живот в студиото под самия покрив на елитен небостъргач не струва евтино.

…Сега сигурно трябва да разкажа как Харон се появи в живота ми и защо сътрудничеството с него е толкова важно за мен. Запознахме се преди двайсет и четири години, когато бях едва на осем. Отпреди това помня само унилия католически приют за изоставени деца към църквата „Свети Йосиф“. Не зная защо съм се озовал именно там – сигурно биологичната ми майка е била католичка. Или просто е решила, че за дете с полуевропейска външност това е най-подходящото място. Освен това си спомням ясно постоянната ми мечта да избягам оттам.
Веднъж дори успях и служителите от приюта ме намериха с помощта на полицията в ботаническата градина…

Така започва книгата ми „Дилър на реалности“, която сега се превежда на много езици и по която ще се снима филм.

Но историята за момчето от детския приют има и друго продължение, в което рекламната агенция не само не фалира, но има и филиали в различни части на света. В тази история младежът не се занимава с промишлен шпионаж и не прави компромиси със съвестта си.

Казвам се Николас.

Аз съм писател и съм роден в същия град, в който и вие. Учил съм в същото училище… Беше отдавна! Миналия век. (Шегувам се)

Но преди да се окажа на вашето място, животът ми не беше лек. От тригодишна до дванайсетгодишна възраст смених няколко детски домове и интернати.

Единственото убежище за мен тогава беше светът на книгите и знанията. Затова станах помощник на библиотекаря и се увлякох по рисуването. Е, трябва да призная, че античните голи статуи в албумите по история на изкуството бяха единствената еротика в моя тийнейджърски живот! Може би тъкмо затова реших да постъпя в класическата гимназия. (Шегувам се)

Както и да е, на дванайсет години избягах от детския дом и повече не се върнах към този живот.
Случи се така, че след година закриха моя детски дом, а в помещението му беше настанен Младежкият дом за творческо развитие. Там се провеждаха занятия по театрално майсторство, танци, музика и изкуство. Тази сграда, която преди беше символ на тъга и безнадеждност, изведнъж се превърна в символ на мечтите и новия живот. В този дом се върнах с удоволствие. Когато бях на тринайсет, ме поканиха за една от главните роли в пиесата на Уилям Голдман „Златният храм“. С тази пиеса нашата трупа гастролира по цялата страна. Ние станахме най-известният младежки театър в България.

Но за обществото аз все още оставах „неперспективен“.

Обаче любовта към знанията и изкуството устремно ме изведе в друг свят. Запознах се с деца от тъй наречени благополучни семейства – на актьори, композитори и учени, където се живееше спокойно и имаше достатъчно храна… където можеше не само да се мечтае, но и мечтите да стават реалност. И на мен ми се искаше да уча в такова престижно училище.

Когато казах на баба си, че ще кандидатствам в такова училище, тя се учуди. „Коко, но там учат само децата на партийци, на номенклатурата и елита!“

А в моята училищна характеристика за 7-и клас както и преди пишеше „…произхожда от неперспективно семейство“.

Онова лято, вместо да играя на улицата (тогава децата още играеха по улиците, защото нямаше мобилни телефони, компютри и компютърни игри), аз се подготвях за изпити за класическата гимназия.
Издържах ги… и влязох в най-елитното училище в България.

В него приемаха само 80 късметлии годишно.

Провървя ми, защото темите на последния изпит бяха по история и култура – двата предмета, по които бях най-подготвен, защото когато бях помощник в библиотеката на интерната този свят на героизъм, красота и малко еротика беше моят истински дом.

Постъпването в най-доброто училище в България беше само началото на моето пътешествие.
Учението беше толкова интересно, че за известно време (20 години) забравих за театъра и се увлякох от културата на древните страни. Когато напуснах училището, знаех седем чужди езика – английски, френски, италиански, испански, руски, а също латински и старогръцки.

Но въпреки всичко това продължаваха да ме смятат „неперспективен младеж“.

Защо? (въпросът е към залата)

-Знаете ли какво е комсомол? (шегувам се)

Очаквам отговор от залата.

Провървяло ви е, че днес комунизмът е останал само в учебниците по история.
Аз не бях член на младежката комунистическа организация (в нея не ме приеха поради моята неперспективност) и във връзка с това ме заплашваше ново „весело“ заведение – Трудово-възпитателно училище „Макаренко“.
Всеки партиен функционер, който се занимаваше с въпросите на младежта, се смяташе за задължен да ме заплаши с този затвор за малолетни. Спасяваха ме само различните международни конкурси и олимпиади, които печелех, за да представлявам училището и страната (винаги в компания с някого от „органите“).

С други думи, само знанията ми ме спасиха от ТВУ „Макаренко“!

В 11 клас, когато стана ясно, че в български университет няма да ме приемат, спечелих стипендия на Джордж Сорос за най-добрия университет в американската столица Вашингтон. Така, седемнайсетгодишен, преди 30 години напуснах България завинаги.

После учих в Белгия, Аржентина, Франция, Австрия и Венецуела.

На 20 години, след кратък стаж, станах най-младият сътрудник, на крачка от дипломатическа кариера, в представителството на ООН във Виена, където по ирония на съдбата се занимавах с проблемите на детската престъпност. А на 21 години в далечния Буенос Айрес организирах първия си софтуерен бизнес.
През следващите 10 години посетих 50 страни, но това вече е история за друга среща.
През 1997 година пристигнах в Украйна по договор със Световната банка да помагам за развитието на аерокосмическата индустрия на Украйна… и останах там задълго.

През 2004 година, 20 години след първия си театрален опит, се върнах в телевизията като водещ в главния музикален канал на Украйна.

Продуцирах рокгрупа

създадох своя рекламна агенция

издавах музикално списание, което наскоро след това фалира

снимах филми

Накратко, водех бурен и невинаги напълно порядъчен живот.

Докато не срещнах най-красивото момиче и не се ожених за него, което вече десет години ме вдъхновява с добротата си и с безкористното си отношение към света.

Именно нейната любов излекува болката от моето детство! Тази любов ми помогна да открия себе си, вдъхнови ме да променям света и според възможностите си да го правя по-добър.
Благодаря ти, Марина!

След няколко дни моят роман „Дилър на реалности“ излиза в България и днес вие сте неговите първи слушатели. Надявам се, не последни (шегувам се)

Вие чухте два варианта от историята за първите стъпки в живота на едно момче.
Разказах за първи път тези две истории.

И тъй като вярвам в чудесата, искам да ви предложа да станете автори на продължението на една от двете истории.

Който иска да се пробва в литературното творчество, може да напише есе – свой вариант на продължението на живота на Зет или Николас – изберете и го изпратете на моята поща.

Авторите на най-доброто есе ще получат интересна специална награда – възможност да стажуват в моята кинокомпания в Киев.

Използвам случая да обявя и учредяването на стипендия, но това трябва да се обсъди с директора…
Благодаря ви за вниманието и съм готов да отговоря на всички въпроси.

Поздравявам всички с наближаващите празници! Дори ако дилърът на реалности не успее да промени живота ви, сигурен съм, че през ваканцията ще прекарате няколко дни с увлекателно четиво.
И помнете, че ние градим сами живота си, средата, в която живеем, и своето бъдеще!

Книги

About the author

The author didnt add any Information to his profile yet
No Responses to “Авторът на киберпънк трилъра „Дилър на реалности“ изнесе мотивираща реч пред ученици в София”

Leave a Reply