Няколко думи за нашия ъндърграунд метъл

Apr 14, 2020 Няма коментари by

Автор: Йоана Шопова, 16 г.

Представи си, че се намираш в някое забутано място с две кубета, барабани и бира, слушаш супер тежък брейкдаун или нечовешки бързо соло, на фона на техничен риф, а зад теб се вихри пого. Ето така изглеждат вечерите в компанията на нашите все още неизгряли на голямата българска сцена групички, но пък вече достатъчно известни, че да напълнят някое малко барче с истински фенове.

Сега ще ви разкажа моята история как открих това красиво, забутано ъгълче на големия град. Ей така – за да ви покажа как сред днешната младеж не всички се трътрят по моловете и чалготеките; за да ви покажа на какво са способни хора, някои от които още незавършили училище, но получили нужната свобода и изпълнени с ентусиазъм, борбеност, хъс и жажда за емоции, изразяващи себе си чрез музиката – чрез текстовете на песните си, филовете на барабаните, солата на китарите, създават нещо безценно. Може би това не са най-мъдрите текстове и най-хармоничните инструментали, а може би пък са – понякога дори се раждат и шедьоври, видимо по-добри от някои известни в цял свят песни. Ето на такива съкровища се радваме ние, отдали частичка от времето си да подкрепим любимите си групички, да бъдем част от това специално забутано кътче на големия град.

Все още си спомням деня, в който открих концертите. Беше един горещ, самотен летен ден, от онези, в които просто нямаш с кого да се видиш, поради обяснимата причина, че всички са далече на някое по-приятно местенце. Та, в един такъв ден, ей така от скука, реших да видя концерт на наскоро спечелилите „Голямото рок междучасие“ Bloodrush. В този ред на мисли, този концерт в очите ми се стори толкова „ъндърграунд“, а в действителност бяха дошли адски много хора и всички те ми изглеждаха адски интересни, различни, готини и сякаш изпълнили тогавашната ми мечта да бъда „истински метъл“ (по-късно осъзнах, че това всъщност е пълна глупост).

А концертът беше велик – групата свиреше прекрасно и всяка българска думичка, изречена между песните, тяхното толкова спокойно, непринудено поведение на сцената, възможността да се почуваствам част от нещо толкова хубаво, различно, интересно, да бъда с тези хора, да слушам тази музика, ме накараха да жадувам за още такива изживявания.

Както сигурно се досещате, последваха още много концерти – някои много добри, други… не чак толкова, но всички те, изпълнени с емоции, с куфеене, с нови запознансва и незабравими моменти (виждали сме групи да излизат на сцената по пижами, взимали сме сетлистове и сме искали автографи върху карти от Magic the Gathering, веднъж дори се снимахме в клип на песен). Видях как любимият ми български китарист от ъндърграунд сцената достигна до един от най-елитните музикални университети в Англия. И знаете ли какво? Гордея се с нашите си групи, гордея се с чудесата от храброст, които постигат за толкова кратко време, борейки се, изпълнени с ентусиазъм и любов към това, което правят. Чувствам се истински щастлива, когато виждам как все повече хора с всяка изминала година все повече ги подкрепят. Смятам, че по радиото трябва да престанат да пускат песните, които всички знаем и ни е втръснало да слушаме, и да започнат да показват колко прекрасна музика правим тук в България. Смятам, че трябва да отделяме повече време в търсене на неоткритите талантли и по-малко на онези, които всички слушат (те няма да останат незабелязани). Нека се забавляваме, подкрепяйки нещо ценно и стойностно, което наистина си заслужа и нека и ние отвръщаме на групите със същата емоция, с която и те подхождат към музиката си!

А сега ще ви разкажа и за няколко младички групи, които си струва да чуете:

Cortège

Една млада и изключително талантлива група, която за нещастие отскоро вече не съществува. Но нека се радваме на успехите на момчетата, които още докато ходеха на училище, правеха редовни концерти, радваха ни с епичните си сола, с дълбоките си текстове и не на последно място – с енергията, с която ни зареждаха по време на концертите си. В момената басистът на групата е на китара и вокали в Morbid, а китаристът им учи в един от най-елитните музикални университети в Англия.

 

TerafloraVoyage

Teraflora е може би една от най-широко скроените групи сред тук изброените. Веднъж попитахме вокалиста им какъв стил музика свирят и дори и той не знаеше. В ЕP-то им можем да открием както романтични песни за замъци, цветя и любов, така и зловещи брейкдауни и, разбира се, диви сола.

 

Deception

За всички фенове на траша Deception са написали своите бързи рифове, още по-бързи сола, дабълхенди и какво ли още не! Техника и ритъм да искаш. Макар и отскоро набиращи популярност на сцената, групата вече има значителен брой концерти зад гърба си, както и студиен запис.

 

 

Engineer of Death

Със своите запомнящи се рифове и сценично поведение момчетата от Engineer of Death успяват да се харесат на всички почитатели на хубавия метъл. Групата е създадена преди повече от пет години и е сменяла много членове, но въпреки това развитието ѝ изобщо не е спирало. Техните изпипани до съвършенство кавъри направо бледнеят пред авторските им песни. Очакваме в най-скоро време момчетата дори да ни зарадват и с първото си ЕР.

 

Rejuvenation

Една от най-техничните групи в България ни предоставя удоволствието да се наслаждаваме на впечатляващите им песни, комбиниращи скорост, мелодичност, агресия и хармония в едно цяло, а в замяна от нас очакват само да си счупим вратовете от куфеене. Повлияни от Magic the Gathering, YuGiOh!, видео игри, science fiction и редица други, Rejuvenation ни радват не само с техниката, но и с уникалния си, неповторим си стил.

 

HUMAN

Както сигурно и на вас би ви се сторило (след като отворите линка по-долу), че групата се казва Human навярно само за заблуда на противника, защото момчетата свирят нечовешки велико! Техният техничен, мелодичен стил, в който са вплетени невероятните им сола, техничните им рифове, дълбоките им текстове, ни карат да жадуваме за още и още от тяхната музика. Всъщност по-логично е, че името на групата е вдъхновено от албума Human на любимците им Death. А стилът на момчетата доста силно наподобява този на пионерите в дет метъла. Неслучайно те бяха едни от най-младите участници в трибюта на Чък Шулдинър през 2019 г.

 

В заключение, нека не забравяме, че имаме с какво да се гордеем, нека признаем на момчетата, които толкова отдадено творят изкуството си, че са наистина добри и нека следващия път, когато някой се оплаче, че в България вече няма хубав метъл, да му пуснем някоя от любимите ни млади, все още не достигнали голямата сцена групи, но достатъчно добри, за да докажат, че музиката се прави със сърце за онези, дръзнали да я потърсят и готови да й се отдадат.

Concerts, Metal, Music, Slide

About the author

The author didnt add any Information to his profile yet
No Responses to “Няколко думи за нашия ъндърграунд метъл”

Leave a Reply