Млада писателка вдъхновява своите връстници да следват мечтите си

Jan 13, 2021 Няма коментари by

Иванета Пейкова е родом от Тополовград – малко градче в сърцето на Сакар планина. На 13-годишна възраст се премества в старата ни столица Велико Търново. Талантливата поетеса е бивша възпитаничка на Професионалната гимназия по туризим „Д-р Васил Берон”, която завършва с отличен успех. Днес тя изучава Психология във Великотърновския университет.

Въпреки че много често в интервютата ме определят като великотърновка, аз съм дете на Сакар планина. Сакар „люлка на огньове и на хора, скътали в земята свойта жар. Планина като реликва, криеща легенди. Дълбоко в душата си нося тази жар. При първата ми среща със старопрестолния град, оставих сърцето си и написах своята легенда. В мен живее любовта и силата на севера и юга” – споделя Иванета.

Още с постъпването си в ПГТ”Д-р Васил Берон”, Иванета се доказва като изключително интелигентно, отговорно и амбициозно момиче. Започват да валят отличия през целия период на обучението й. Първият конкурс, в който се е класирала на първо място е организиран от Комисията за защита на личните данни. Участията й в литературни конкурси също са удостоени с първи места. Извън литературата зад гърба си има реферати, есета и презентации за исторически конкурси, в които също е отличена.

През 2016 е участвала в „Майсторки клас по дизайн и мислене”, организиран от JA Bulgaria. Иванета Пейкова е автор на три книги – стихосбирките „Заточена любов” и „Ангелски опиат” и сборника от разкази „Незаличимо мой, неизлечимо твоя”.

 

Първите ми опити за писане започнаха във втори клас. Пишех малки откъси, които се публикуваха в училищния вестник. Никога не съм си представяла, че името ми ще стои на корица, на нещо толкова свято, като книгата. До преместването ми във Велико Търново основно се занимавах с музика, а голямата ми мечта беше да стана актриса. Животът ме преобърна към друга посока. На 13-годишна възраст започнах да пиша. Листът и химикалът станаха неизменна част от битието ми. Нощите винаги са ме предразполагали и вдъхновявали, те бяха моето работно време. А на сутринта нямаше начин да избягам от мъката недоспала да отида на училище. Първата ми книга излезе от печат и имаше организирано представяне. В онзи ден едно 16-годишно момиче се сблъска челно със страха си да говори пред много хора и да дава интервюта. Вълнението и притеснението винаги са взимали превес. Не съм от хората, които вярват в себе си, винаги съм била много взискателна и самата аз съм искала да се раздавам напълно. Вярата тя е нещо, което те държи здраво на краката. Мен ме държат хората, които ми вярват безрезервно и винаги в трудни моменти си казвам, че нямам право да ги разочаровам и ще се боря за тях. Не моето его, а тяхната любов ми дава силата да бъда успешна. Човек винаги трябва да има опора зад гърба си. Благодарна съм, че имам този късмет” – споделя още младата писателка.

Иванета Пейкова посвещава книгите си на голямата си любов. Те се запознават в гимназията. За Иванета ПГТ „Д-р Васил Берон” е нейният втори дом и до ден днешен момичето се връща към спомените си зародили се там. Споделя, че всяка думичка написана в творбите и е плод на преживяното, на изстраданото. Едно лудо влюбено момиче превръща своята приказка във вечност. Най-голямата й награда от живота е бил шансът да изпита такава любов.

За голямата си любов младото момиче споделя: „Всички носим рани, с болката не се свиква, няма правила, няма лек, няма забрава. Учиш се да стискаш здраво живота, без да разбираш защо, няма отговори. Всичко, което имах, го посветих на любовта, всичко което остана от мен, посвещавам на любовта, след мен нека остане пътят на добротата. Ако не бях изпитала вкуса на любовта, историята ми за никого нямаше да звучи, книга никой не би й посветил“.

Задавали са ми въпроса дали се чувствам различна от своите връстници. Не, аз не съм различна. Иска ми се децата на България да се събудят. Всеки един от нас носи в себе си частичка талант. Но нещото което наистина води успеха е трудът. Всеки има шанса да бъде нещо по различно от другите, но се е свил в черупката си, защото там е по-топло, по-защитено. Липсва ни дух, липсва ни амбиция за собствените ни животи, за тези на децата ни. Аз помня от къде съм тръгнала и колко ми е струвало зрънцето на първия успех. Благодарна съм на учителите ми, че ми подадоха ръка” – допълва още тя.

Стихотворение от Иванета:

Времето- спряло, притаило дъх.
Навън е студ..Навън е мрак.
И стоиш… И чакаш.
Сам на стария праг.
Чакаш, а не идва.
Не се е заличил споменът.
Старателно кърпя кървящите рани.
Посях любов – пожънах страст.
Навън е студ.. Навън е мрак
Дъх един притежавам – твой е.
Другото е празнота.
С чувствата, играейки открито.
Единствен ти – след мен
във мен оставаш жив.
Привикнах с на болката вкуса
Не ща покой, не ща и мира.
Щом в мен пламък не гори.
В очите огнени искри.
По пътя останахме сами.
Късно е на чувствата
да кажеш спри.
От теб съм победена
на сърцето ти подарена.
Навън е студ… Навън е мрак.
След теб съм безкрайна нощ.
В руини и отломки пожар да загори.
На стария праг
в тъмнината..
Душата пак скърби.
Дано всеки намери своята ръка и път нагоре към нещо по-добро.

Uncategorized

About the author

The author didnt add any Information to his profile yet
No Responses to “Млада писателка вдъхновява своите връстници да следват мечтите си”

Leave a Reply