Произведения, създавани от много автори по модела на ролевите игри, все по-силно влияние на аниме, LARP и геймърските общности, електронни книги и такива, които читателят може да заплати едва след като ги свали от интернет и прочете. Това са само част от новите модели на фантастична литература. Какво ни очаква в този жанр през новата година, ще откриете в настоящия материал
Съвсем скоро българската общност за преводи, редактиране и издаване на фантастична литература „Човешката библиотека“ възнамерява да направи значима стъпка към промяна на традиционния модел на книгоиздаване, като не само ще заложи на електронните книги, а и ще пусне заглавия, които читателите могат да свалят свободно и да заплащат само, ако написаното им е харесало. Това сподели пред Teenews.eu основателят и основен двигател на организацията Калин Ненов, по време на фестивала Булгакон / Златен Кан, който се проведе миналия септември в гр. Балчик и на който присъства и журналист на Teenews.eu. Той добави, че не разбира как читателите биха могли да оценят книга, преди да са я прочели – само на база на корицата и карето на гърба на книгата. Фестивалът, който традиционно събира представителите на фантастичната общност у нас, беше добър пример за сериозните трансформации, които се случват в бранша.
Промени на всички нива
От създаването и издаването на фантастични произведения, през тяхното разпространение, до самото развитие на общността, която все повече се смесва с фенове на LARP (Live Action Role Playing – ролеви игри на живо), геймърски кланове и др. – всичко в този бранш се отдалечава с бързи темпове от представата ни за традиционна литература. Това пролича най-добре на фестивала Булгакон, както и на провелото се преди седмици в столичния музей „Земята и хората“ събитие Фантастивал, на които редом със старите фантастични дейци застанаха представители на аниме клуба Накама, няколко LARP клана, общността за състезания по настолната игра Warhammer, както и тази на феновете на книги – игри. Докато издаването и потреблението на мейнстрийм (масова) литература все още е една от най-консервативните културни сфери, то фантастиката с бързи стъпки
променя представата ни за литература изобщо.
Самата организация преди дни промени своята структура и се раздели на три нива: участници в ядрото, сподвижници и приятели, като интересното е, че те са напълно отворени за всеки, които иска да спомогне за развитието на проекта. „Ние сме читатели – популяризатори. Всеки от нас по някакъв начин е бил повлиян от книгите и иска произведенията, които са му повлияли да стигнат и до други хора“ – обяснява Калин Ненов. Според него фантастите са авторите, които търсят решения и не се задоволяват просто да описват проблемите. Голяма част от тях може да са по-наивни като литератори, но те притежават енергията да предложат концепции за бъдещето, да описват
как биха могли да се развият социалните системи.
Организацията планира да премине изцяло към електронни книги, за да не влияе на околната среда. Освен това, според нейните представители това създава редица нови възможности, като например книгата да се предложи с аудио автограф, както и да се разпространява безпроблемно в чужбина. На въпроса дали в България има проблем с четенето, Калин Ненов е категоричен, че такъв проблем няма. Според него обаче „… има проблем с фрагментирането. Миналата година са издадени над 3000 книги, а читателите са едни и същи.“ Младият литературен деец е категоричен, че не е вярно, че младите хора не четат. Те го правят, но по различни начини – по форумите, от сайта Читанка, в компютърните игри. „Историите на компютърните игри вече са с високо литературно ниво. На младите хора им е интересно да участват, не искат да са само пасивни получатели.“
Затова не е чудно, че сред плановете на „Човешката библиотека“ е също и създаването на пълноценни фантастични
видеоигри, в които преобладава четенето.
Усилията на общността са насочени върху това, как да направят текстовете по-интерактивни. Създават се нови интерактивни романи и форми на текстова среда, в която читателите могат да извършват произволни действия, на които тя трябва да реагира. Друга нова форма по света са визуалните романи, които представляват смесица от комикс, саундтрак и текст. В България обаче все още такива произведения не са създадени. Затова пък жанрът на книгите – игри в момента живее своя втори живот у нас с интересни нови заглавия от един от най-добрите автори от близкото минало като Александър Султанов. Едно от най-големите предимства на възникването на нови литературни форми е, че
самите фенове си взаимодействат,
добавяйки от себе си и измисляйки все повече иновации.
Интересна в това отношение е дейността на казанлъшкия клуб по фантастика „Светлини сред сенките“, чиито членове пишат романи съвместно. При този процес всеки от авторите отговаря за един или двама герои, което спомага за по-самобитното и разпознаваемо звучене на персонажите. През последните осем години клубът вече е създал седем такива книги, някои от които печелят признание и в чужбина. А фактът, че общността от автори е съставена предимно от млади хора, спомага зад на пръв поглед фантастичните сюжети да бъдат открити някои много актуални проблеми за обществото, природата, приятелството и др. Подобни интерактивни проекти планира и „Човешката библиотека“.
Може би една от причините за лесната интеграция между традиционната фантастика и новите младежки субкултури е именно в липсата на конфликт между поколенията. Странно е, но за разлика от други обществени сфери, където старите, консервативно – настроени дейци се стремят всячески да не допуснат младите хора и промените, идващи с тях, то във фантастичната общност подобен конфликт просто липсва. Може би това е единствената сфера, в която можете да видите белокоси писатели да разговарят с любопитство и интерес с геймъри, относно новите видеоигри или игрови течения като LARP и Magic: The Gathering. Дали защото дори и възрастните фенове на фантастиката си остават хора с широк и насочен към бъдещето мироглед или поради традиционната липса на ограничения в мисленето на представителите на тази общност, но тя се развива и променя с видим синхрон между поколенията и това е достатъчна причина за оптимизъм за нейното бъдеще.