Изповедта на една 18-годишна

Цялата история започна още преди години. Не си спомням бях 17-18 – годишна. Нашите ме изпратиха в големия град с цел за развитие и по-добро бъдеще. Сега като се замисля аз бях дете тогава, нищо не разбирах. Гледах наконтените жени по луксозните заведения, гледах ги по търговските центрове и им завиждах. Представях си, не дори си мечтаех за това как един ден ще имам живот като техния и единствените ми проблеми ще са къде да отида на маникюр. До тогава бях виждала подобен тузарски живот само по телевизията или в лъскавите страници на списанията.

Набързо се сприятелих с правилната за целта компания момичета и се чувствах на върха. Аз бях млада, хубава, стегната, а фактът, че повечето мъже ме изпиваха с погледите си ме караше да се чувствам кралица. Тогава вярвах в тези погледи. Светът, в който едва навлизах, ми беше непонятен. Те имаха всичко – пари, коли, скъпи дрехи, луди нощи и за миг повярвах, че това ще бъде до края на живота ми. Без да се усетя попаднах в капана на един социален водовъртеж и летях със страшна сила към дъното, а измъкване почти нямаше. Казвам се Силвия, но мога да се казвам с всяко друго име и мога да бъда всяка една от вас.

122Една вечер отново с момичетата бяхме излезли на лов. Имах нова рокля, черна, прилепната, с гол гръб. Обичах публично и нагло да демонстрирам своя сексапил. Вярвах, че така ще срещна принца на мечтите си, който ще се грижи за мен до края на живота. Ненадейно се появи. Беше красив, висок, строен мъж. Личеше си, че обича лукса. Носеше маркова риза и ухаеше на скъп парфюм. За мен беше любов от пръв поглед, за него май е било друго. „Да ви почерпя, млада госпожице?”- и нареди на бармана да сервира 18-годишно уиски. „Падам си само по луксозни удоволствия, 18-годишни”- продължи самоуверено той. Очите ми се възпламениха, не можех да повярвам, как за миг живота ми се беше преобърнал и беше станал това, за което винаги съм мечтала.

Нахаканият господин ме притесняваше почти всеки ден по телефона и аз нямах нищо против. Една вечер реших и откликнах на поканата му за вечеря. Беше най-прекрасната вечер в живота ми. Той беше различен, не беше като малчуганите на моята възраст, знаеше какво иска и как да го получи. След това започнахме да се срещаме по-често и по-често. И така шест месеца. Обсипваше ме е с луксозни подаръци и ходехме само в най-елитните заведения. Аз бях на върха и вярвах, че ще продължи вечно. С течение на времето леко се разочаровах честно казано, никога не ме водеше в дома си и не ме запознаваше с приятелите си. Надушвах нещо съмнително. Понякога изчезваше за седмици, а телефонът му беше изключен. Казваше ми, че отива до магазина, а го нямаше с дни. Винаги се извиняваше с работата си, за която никога не говореше с мен.

122Един ден просто изчезна. Каза ми, че вече не съм му нужна, че се е наситил. Аз реших, че няма да страдам, а ще изляза, защото навън чакат още хиляди прекрасни мъже. Досущ еднакви, днес осъзнавам. Без да се усетя, вече бях затънала до шия в света на хищни златотърсачки и богати мачовци. Шампанското се лееше, мъжете идваха и тръгваха колкото за една скъпа чантичка или чифт обувки от новата колекция. За място на VIP сепарето всяка беше готова да духа с часове в тоалетната. И това беше живота, ние бяхме готини, вървежни. Мъжете ме харесваха, но само за една нощ, лъскавото беше за нощ, до следващата с нови мъже и нови светлини. И така 6 години от живота ми…..

Аз съм Силвия, но мога да бъда всяка друга. Сега съм морално и душевно деградирала. Омъжих се и имам дъщеричка на една годинка, а мъжът ми той е от онзи свят. Той обича скъпите играчки. И сега може би е там и има друга Силвия…… 18-годишна…..

Автор: Евелина Митрева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *