Анна ‘Рикае’ Цочева разказва пред Teenews.eu за новия си проект – школа за обучение по манга рисуване

Разговаряме с Анна ‘Рикае’ Цочева – до скоро една от движещите сили зад аниме и манга клуб Накама и форума за японска култура Анивенчър. Преди около година Ани предаде щафетата по организация на събитието на други ентусиасти, а самата тя стартира своята школа за обучение по рисуване в стил манга – Поничка. Художничката се съгласи да разкаже какво се случва около нея и новия й проект пред читателите на Teenews.eu:

– Би ли се представила с няколко изречения?

– Казваме се Анна (Рикае). Занимавам се с илюстрация, комикси, чат-пат с дизайн. Може да сте ме срещали на някой Анивенчър или On! Fest като организатор (ще да е било преди време) или зад някой щанд. Много съм напориста зад щандовете и сигурно съм ви пробутала нещо. Иначе в момента работя на свободна практика и през уикендите водя курсове за рисуване на комикси. Ако ви е любопитно, имам работи тук : http://rikae.deviantart.com/

– От кога се занимаваш с манга и с рисуване като цяло?

– Почти всички, които имат интерес към аниме/манга у нас или са почнали с аниме блоковете по немските, полските и т.н. телевизии, или от тези по българските, в зависимост от началните цифри на ЕГН-то. За мен рисуването дойде през света на японската анимация, някъде когато бях на 14 г, тъй че двете винаги са били свързани. По-късно се появи и интересът към правенето именно на комикси, не само на отделни илюстрации или концепции на персонажи.

– Как ти дойде идеята за създаване на школа за рисуване на манга комикси?

– Започна, когато посетих, мисля че беше втория Анивенчър през 2007-ма и за пръв път продадох комикси, направени от мен – беше толкова яко! Стоях си на щандчето и само ми липсваше ангелският хор отзад. Реших, че повече хора трябва да изпитат този тип кеф – да са сред сродни души и да споделят творчеството и интересите си в непринудена атмосфера. Така станах част от Накама и организацията на феста. Три Анивенчъра по-късно реших да сменя насоката-след като старателно бяхме работили за разпространението на аниме и манга у нас, реших, че има доста готови читатели, но някак си ми липсват достатъчно автори. През всичките години около мен е имало толкова много талантливи хора, които така и не проявиха смелостта и упорството да направят нещо с таланта си. Това ме ядосваше безобразно и след едно посещение на италианския „Ромикс” (аниме/комикс/манга фест с нахално количество щандове на манга училища) реших че ще се постарая лично това да спре, хаха.

– Има ли интерес към този стил в България?

– Трудно ми е да изкажа обективно мнение, в последните 7 години се движа основно в среди, които имат интерес, но те, макар и многолюдни, не са представителната извадка. Струва ми се, че интерес има, но той е някак неосъзнат – носи се някакъв слух из въздуха и хората се обръщат, казват си „аа, абе бях чувал нещо, казаха ми, че е яко…” Инак претъпканите с хора фестове определено говорят за нещо в тази насока, но има още какво да очакваме.

– Напоследък манга общността у нас се разраства бързо, което показват и многото посетители на големи ивенти като Анивенчър. На какво според теб се дължи този интерес?

– Естествено мога да започна от глобалната култура, интернет и бързата и лесна обмяна на информация. От световната популярност на японските комикси и анимация. Но аниме и манга общностите сами по себе си са интересни-цялата тази омешана, шарена, креативна (суб)култура на герои, светове, игри, рисунки и истории те грабва като водовъртеж. Има и още нещо много важно, особено за една младежка общност – един аниме фест е единственото място, където можете да се появите облечен по най-абсурдния начин, да кажете най-абсурдното нещо на група непознати и да получите усмивки – хората се чувстват добре защото могат да бъдат леко ексцентрични, леко глупави, по-откровени от нормалното и много емоционални без да получат осъдителни реплики от сорта на „абе тоя що се държи като олигофрен, ми и ме занимава със себе си?”-напротив броят на одобрителните кимания е обратно пропорционален на нормалността. С две думи – просто е забавно.

– Какви са бъдещите ти планове за развие на школата Поничка?

– Това, което ми се иска, е да има повече хора, които да правят и да четат комикси. В какъвто и да е стил.
Независимо от това, с какво се занимава човек, смятам, че връзките са най-важното нещо. Но не си мислете, моля ви, връзки в смисъла на някаква шуробаджанащина. Имам предвид познанства, приятелства, ноу-хау, споделяне. Да знаеш кои са хората и организациите в твоята сфера, какво правят, да има към кого да се обърнеш за съвет, да има с кого да работиш, да споделяш. Това е важно и за „творческото здраве”. Не става въпрос за „да падне тука някакъв келепир”, защото едни от най-зареждащите проекти не са с финансова изгода. Важно е да имаш група, социален контакт, дори и 50% от него да е виртуален-така се зареждаш, вдъхновяваш и най-вече-като има да се случва нещо жестоко яко-разбираш за него. Това изисква известно количество усилия и постоянство, които понякога липсват на хората и те се извиняват с неща като размера и качеството на държавата си 😉

Е, в бъдещите ми грандиозни планове ми се иска да мога да свързвам тези хора, да им помагам да работят заедно, да създам една истинска школа с повече опитни художници и специалисти. Ако трябва да посоча нещо в по-обозримото бъдеще-бих искала скоро на фейсбук страницата на курса http://www.facebook.com/kursponichka да има повече мои и чужди туториъли, както и да започна да правя някои от лекциите в курса отворени за гости, които не са част от него. Така, когато имаме интересна дискусия или дойде интересен гост (понякога каня други „гост-лектори”) хората, които по една или друга причина не могат да дойдат на курс, ще могат да участват-онлайн или лично.