Какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, можем ли без тях и превръщаме ли се в лайкохолици?
Разберете от новия коментар на Евелина Митрева за Facebook и неговото въздействие върху всички нас като потребители:
Когато бях в гимназията, беше много по-трудно да си популярен. Днес просто качваш селфито си за добро утро и вече си събрал всички палци в мрежата. Използвам фейсбук от времето, когато нямах никаква идея какво се прави с това, а днес се превърна в неизменна част от моето ежедневие. Дори не си представям живота без него, кара ме да се чувствам непълноценна, а подобна перспектива на моменти ми всява ужас и страх.
Наскоро Фейсбук отбеляза 12 годишнината си, а статистиките отчетоха над 1,590 млрд. потребители до момента. Индианците са чакали по 6 месеца за да получат отговор, а при нас вече всичко е на един клик разстояние.
Това са милиони образи всеки ден. Те са изградили своя виртуален сват, пречупили са го през своята мисловна призма и са създали перфектния профил… перфектния живот. Не мога да не се запитам броя лайкове ли е новия метод, с който мерим постиженията в живота? А тук идва и въпросът: Ще ме лайкнеш ли?
Истината е, че всеки мечтае да бъде звезда. Онази синя ръчичка гали по странно приятен начин нашето его. Аз съм дама, подпряла съм се небрежно на бара, отмятам коси. Пред мен, разбира се… сухо мартини или Космополитън. Приятелите вече са дали своя Like. А аз съм Нарцис и предпочитам да остана там, където съм харесвана.
Може би това е новата реалност. Това е новият чужд език, който трябва да учим. Харесвам те, ще дам ръчичка или ще те блокирам. Ще се преследваме, ще разглеждаме чужди профили, ще копираме, ще сравняваме. Тази игра е толкова лесна и всичко се случва сега, на момента, натискаш enter и вече всичко е в твоите ръце.
Изразяваме чувствата и емоциите чрез емотикони и фийлинг и ако не сме го споделили сякаш не се е случило. Тъжното прозрение е че, Фейсбук ни научи да бъдем нетърпеливи, необяснителни, недочакващи. Там е толкова лесно да изхвърлиш някого от живота си или да го добавиш. Така лесно е да го опознаеш, да разбереш всичко за него. Да изтриеш тежките думи, случки, събития и любов дори.
Дали това не е защитен механизъм на човешкото себелюбие? Дали намерихме по-лесен начин да се справяме с всичко? Просто ей така с един клик да успеем да уравновесим душевния си дисбаланс.
Някъде бях прочела, че споделените мигове са по-сладки, но как стои въпросът със споделеното „себе си”? Прави ли ме това по-добър или ограбва емоционалната ми душевност, превръщайки я в двуични системи.
И всъщност колко точно единици и нули са нужни да се създаде човек?
Вече никой не е работохолик, меланхолик, алкохолик, параноик или други подобни душевни дефекти. Сега сме лайкхолици и всичко останало се е сляло и приобщило към тази дума.
Евелина е на 23 години, следва Приложна лингвистика в Югодападния университет “Неофит Рилски” и от дете се занимава с писане. В блога си коментира теми от ежедневието с една по-различна гледна точка.
