Десетки хиляди са безработните младежи у нас, а страната ни е на първо място в Европа по брой на младите хора, които нито работят, нито учат. Това сочи проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).
Въпросът е, какво точно се крие зад тази статистика. Дали всички безработни младежи са просто лентяи, които не се интересуват от бъдещето си? Или пък много от тях просто не харесват традиционния начин на работа в офиси и предприятия? И съответно правят нещо за живота си, но не по начина, по който по-възрастните осмислят понятието “работа”.
Колко от тези безработни младежи се занимават с графити, танци или друго изкуство? Колко от тях пускат на партита, припечелват с различни компютърни дейности или пък са спонсорирани скейтъри, геймъри или спортисти? А колко от тях печелят достатъчно, за да могат да кажат, че това, с което ги кефи да се занимават, е и тяхната “работа”.
Повечето млади хора не се кефят на офисите, сериозната работна атмосфера с костюми, срещи и простотии. Но това не е причина веднага да бъдат наричани лентяи. Те просто обичат да правят това, което им доставя удоволствие и често не разбират, как изобщо техните родители са приели цял живот да работят нещо, което мразят. И ако преди време хората са били разпределяни от държавата и са задължавани след висшето си, да отидат да работят на точно определено място, днес това ограничение просто не съществува.
Познавам много хора, които се водят безработни, но печелят като свирят в заведения, правят сайтове, сглобяват компютри, пускат в заведения, участват в състезания, пишат заедно фантастични романи, правят филми по тях и какво ли още не. Ако някой иска да брои младежката безработица, може би трябва да намери начин да помогне именно за развитието на тези нови професии, а не да бърза да осъжда “днешната младеж” …
