Без това ястие е невъзможно да си представим съвременната кухня: подобрявайки се през вековете, придобивайки нови нюанси на вкус, тя придоби световно признание. Говорим за едно от най-добрите кулинарни изобретения на всички времена, добре познатата пица.
Днес италианското национално ястие е популярно на всички континенти, но малко хора знаят, че традициите на приготвянето му се коренят в миналите векове. Началото на историята на пицата може да се счита за деня, когато хората се научиха да пекат плоски хлябове, овкусени с различни пълнежи от тесто.
Най-старата история на пицата
Не е известно със сигурност кои хора са измислили пицата: римляни, гърци, етруски, финикийци и други твърдят, че са пионери на това ястие. Историята на пицата е неразривно свързана с онези далечни времена, когато се появяват първите изделия от брашно. Според препратките, които се намират в исторически източници, персийските воини през V в. Пр. Н. Е. приготвяли питки с фурми и сирене, които са яли по време на военните кампании. В древен Египет хората са се научили да пекат хляб от кисело мляко, брашно и мая преди около 6 хиляди години. Водораслите от Нил понякога се добавяли в тестото за аромат. Древните египтяни празнували рождения ден на фараона, приготвяйки торти с ароматни билки.
В древна Гърция хлебчетата с пълнеж се приготвяли по същия принцип, както се прави съвременната пица. Зеленина, маслини, лук и сирене се подреждали върху сурово тесто, ароматизирали пълнежа със зехтин. Жителите на Елада наричали този плосък изпечен хляб „плакунтос“. Древните римляни разнообразили рецептата за гръцките пици: освен маслини, сирене и лук, те започнали да добавят към пълнежа мед, пресни зеленчуци и ароматни билки.
Скандинавските етнографи опровергават средиземноморската теория за произхода на пицата. След като изучават културата на викингите, норвежки учени стигат до извода, че съвременната пица идва от хлебчета с риба и зеленчуци, които се ядяли от северните моряци. Според тях тиганите, които са били използвани за печене на тортилите, намерени при археологически разкопки, служат като доказателство за това.
Историята на пицата в Италия
Спокойно може да се каже, че селяните са придали на пицата модерен вид. Научават се как да правят плоски кръгли хлебчета от прости продукти, които са под ръка – вода, брашно и прости подправки. Народите, населявали средиземноморския бряг, от древни времена пекли питки във въглища, овкусявайки ги със сезонни зеленчуци, пиле, ядки, сирене и зехтин. Плоският „хляб“ в древността също е служил като чинии.
На Апенините са били популярни две разновидности на пиците: едната с лук и чесън, другата със зеленчуци и сирене. В Италия те се продават днес като „селска пица“. А от съвременната пица тези продукти се различаваха в една важна подробност – липсата на домат. Доматите се появяват на Апенините едва през 1522 г. Испанските конкистадори ги донасят в Европа от Южна Америка. Наистина, екзотичните плодове се смятали за неядни за известно време. Но скоро селяните, които живеели в околностите на Неапол, опитват отвъдморските плодове и започват да ги използват за приготвяне на традиционен хляб, допълвайки с пресни домати, пълнени с аншоа и чесън.
Но дори през 1738 г., когато първата пицария се отвори в Неапол (L’Antica Pizzeria Port’Alba – все още е отворена), пицата все още е храната на бедните. Всичко се променя едва след век и половина, на рождения ден на Маргарита Савойска, съпругата на Умберто I, която ръководи обединеното италианско кралство.
Преминала през трудно пътуване през хилядолетията, обикновената пица се превърна в истински кулинарен шедьовър.
Историята на пицата е вековно усъвършенстване на прости рецепти. Можете също да станете част от него, като добавите своя акцент в любимото ястие. Нека пицата в чинията ви винаги да бъде вкусна и здравословна! Ако ви се хапва вкусна пица, може да поръчате и онлайн: https://www.foodpanda.bg/cuisine/pizza-delivery-sofiya.
