Понеже знаем, че харесвате ужасите, нямаше как да не ви срещнем с един от най-успешните български автори на хорър литетратура. Преди да сте се докоснали до книгите му и да сте се изплашили от него, ви даваме възможност да го опознаете през светлата част от деня, докато не е опасно. И за да направите собствените си изводи сами, публикуваме интервюто без визитка с кратка автобиография. На останалите въпроси отговор ще намерите вие. Приятно четене!
– Здравей, Бранко! Познаваме се от дълги години, но за първи път имам възможността да те подложа на „кръстосан разпит“ в професионален аспект. Разкажи на читателите на Teenews.eu кой си ти и с какво се занимаваш?
– Здравей, Катя, здравейте и вие, мили хора! Ами, накратко за мен – казвам се Бранимир Събев, на 35 г. съм, родом от гр. Свищов, но живея в София от вече близо десетилетие. Автор съм на 4 сборника с разкази в жанрове като ужаси, фентъзи, фантастика – точно в тази последователност. Имам куп публикации и литературни отличия, основател и председател съм на литературен клуб за писатели, творящи в праведния жанр на хоръра. Живея, за да пиша, пиша, за да живея.
– Как изобщо тръгна да пишеш такива страхотии?
– Не съм избирал хоръра, той мен избра. Чел съм и продължавам да чета много неща в различни жанрове, но литературата на ужаса ме грабна още докато бях 9-10 годишен, остана ми любима и това не се променя и досега.
– Създаваш доста плашещи истории, но литературният и филмов пазар през последните години е буквално залят от „ужаси“. С какво се отличават твоите разкази от това, което можем да прочетем и видим от други творци?
– За последните 10 години съм чел сигурно 10 нови хорър-книги от преводни автори, които да ми харесат. А филми на ужаса за същия период – наполовина. Радвам се обаче, че за същия период излязоха доста родни книги в жанра, които са, меко казано, страхотни: и самостоятелни авторски, и антологии. Смело заложете на българския хорър – няма как да сбъркате.
– Кои са най-важните качества за един хорър писател? Как могат да бъдат успешни младежите, които тепърва искат да споделят със света своето творчество?
– Труд и постоянство. Няма как да стане отведнъж. Приемете, че първите неща, които напишете, в 99.99% от случаите ще са боклуци. Ще са необходими години, изпълнени с много писане, много четене и много литературни упражнения, за да станше добър. Друг начин няма. А, и още нещо, основната разлика с авторите от другите ми два любими жанра – фантастите са вперили постоянно поглед напред в бъдещето, а фентъзи-авторите таят носталгия към миналото. Хорър-авторът живее в настоящето, ужасът се случва тук, сега, пред нас, в момента. Carpe Diem, колеги хорър-писатели. Живейте днес, сграбчете мига.
– Кои са големите проблеми, които стоят пред издаването на книга? А възможно ли е да се издържаш само с писане?
– Отговорът на първия въпрос се намира на този линк. Там съм сглобил и систематизирал 30 съвета по въпроса – всичките изживяни лично. А отговора на втория въпрос е: Не. Щом сте решили да пишете, първо си намерете работа. Това е призвание, което може да ви носи удовлетворение, да ви радва, както и нелош страничен доход, но чак да се издържате…
– Къде стои рекламата и как най-правилно се осъществява тя? Как самият ти стана толкова известен в българската литературна среда?
– Не мисля, че съм особено известен в родното литературно пространство – все пак има и много други автори, и много от тях са добри. Де да бяхме от известните, ехеее… Иначе, колкото до рекламата – тя е като литературата: не е точна наука, няма единна рецепта. Правиш всичко по силите си, пък каквото стане.
– Ти раздразни с успеха си немалко хора и интернет троловете побързаха да изсипят гняв срещу теб. Как се справяш с това?
– Никак. Хейтърите са неизбежни и са като комарите: тормозят, пият кръв и няма отърване от тях. Поемете дълбоко дъх и се пригответе: те са по форуми, Фейсбук, в сайта на Хеликон, пишещи коментари под книгата ви, дращещи под публикациите ви в блога, имат собствени блогове и сайтове и оттам също оплюват, правят го и в Гудрийдс, разнасят ви от уста на ухо на сбирките си. Опитате ли се да спорите с тях, да им говорите нещо или да се доизясните, правете го като ги срещнете на живо – иначе в нета борбата е обречена. На живо всичките, без изключение, са мишки – ако имаха поне капка смелост, щяха да се подписват със собствените си имена под своите коментари. А и не е работа на писателя да се разправя с тях. Това е задължение на администратора и модератора, които поддържат платформата, където се намира въпросната жлъч. Фактът, че немалко админи и модове не вършат тази работа поради мързел или нещо друго, криейки се зад оправданията, че „всеки има право на лично мнение“, „то всъщност не е обида, а градивна критика“, „защо просто не обръщаш внимание“, „лошата реклама пак е реклама“ и прочее либерастии, е вече друг въпрос.
– Получавал ли си и градивна критика от добронамерени читатели? Кое не им е харесало?
– Градивна критика почти не съм получавал досега. Работата е, че болшинството от хората дават или лично мнение, което е субективно, или се опитват да назидават. Виж, деструктивна, т.е. хейт, си има. Преди време в едно интервю колегата-писател Андрей Велков каза, че според него критиката е нещо напълно излишно, понеже всеки човек възприема една книга индивидуално. Мнение, което подкрепям не на 100, а на 1000%. Има много други проблеми, къде-къде по-важни.
– Знам, че обожаваш Стивън Кинг. Вторият ти сборник дори се казва „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“. С какво те вълнува той?
– Кинг е изключителен автор – уникално добър, много плодовит, и учи на много неща. Все пак, да не забравяме, че и той има тук-таме книги, които и на мен не ми харесват никак. Според мен най-голямата сила на Кинг се крие в подробното описание на детайлите, както и в представянето на човешките взаимоотношения.
– Кои са другите автори, които те вдъхновяват?
– Обичам да чета още Лъвкрафт, Геймън, Абъркромби, Казандзакис, Чарлз Буковски, Джон Конъли, Томас Харис и др.
– Обичаш да плашиш хората, но от какво се страхуваш ти? Карали ли са те твои разкази да се ослушваш нощем в тъмното?
– Имам фобия от насекоми, ако може да се брои, хахаха! Иначе ме плаши това, че съсипваме планетата си, както и че начело на много държави стоят психопати с мания за величие.
– Много хора са изгубили вяра в родните писатели. Защо се случи така? И защо нашите автори заслужават не по-малко признание от световните?
– По времето на комунизма се издават и лансират почти единствено одобрените от партията, макар никой да не ги купува. Всички пишат едно и също, в еднакъв стил, еднакво зле. После дойде демокрацията и пазара бе залят от най-доброто, което предлага света. Българският читател имаше на разположение 45 години да намрази родните творци и 15 години да обикне западните. Както и да го погледнете, това са 60 години или три поколения хора, което си е много за държава със сравнително млада литературна история като нашата. Това е тежко наследство, с което се борим, и с което ще се борим още дълго време. Едиственият начин е да се продължава да се пише и да се предлагат на читателите все по-хубави и по-хубави книги.
– Участваш в няколко клуба, посветени на фентъзи и научна фантастика, като „Иван Ефремов“, „Цитаделата“. Преди време с приятели създадохте и „Лазарус“ в памет на любимия ни Адриан Лазаровски. Какъв е смисълът на това начинание, защо е толкова важно да има такива общности?
– Клуб “LAZARUS” не е като другите клубове. Това е млад клуб, на година и нещо, с млади хора, нахъсани, амбициозни и всички са писатели без изключение. Направихме клуба, за да почетем Адриан, който бе най-добрият от всички ни, във всеки един смисъл на понятието, както и респективно да продължим делото му – възход на литературата на ужаса в България.
– Наскоро спомена, че подготвяш нова книга. Разкажи ни повече за нея.
– Новият ми, пети поред сборник, който ще излезе под № 20 в Колекция „Дракус“ на издателство „Гаяна“. Близките дни ще видите и корицата и ще научите заглавието. Това ще е без съмнение най-бруталната книга, която съм правил досега, така че се подгответе, имайте търпение – няма да останете разочаровани.
– Предстои Пролетния панаир на книгата. Какво си ни подготвил?
– Освен новия сборник, желаещите ще могат да се сдобият и с някоя от предните ми книги – „Пустинния скорпион“, „Априлска жътва“, както и с издадената посмъртно в памет на Адриан книга „Сбъдващия мечти“, събрала всичките му хорър-разкази. Мястото е НДК, ет. 3, издателство „Ибис“, от 23 до 28 май.
– Имало ли е послание, което си искал да отправиш към аудиторията си, но не си успявал до този момент? Ако да – какво е то?
– Четете повече книги! И четете повече книги от български автори! И не забравяйте – книгите за някои хора могат да бъдат живот, но животът не се изчерпва само с книги.
Интервюто взе: Катя Димитрова
