Спи с мен.
Изнасилвай мислите ми.
Прави ги хаотични.
Да крещят.
Да скимтят.
Да помнят.
Да просят.
Играй с мозъка ми.
Рови с пръсти в него.
Дълбоко.
До болка.
Докато потече кръв.
Разголвай ме.
Махни всичко.
Не питай.
Скъсай ми дрехите.
Илюзиите.
Гордостта.
Егото.
Бельото.
Накарай ме да се влача по земята.
Да бъда безмълвна.
Да блуждая.
Само по сетива.
Светни лампите.
Дръпни завесите.
Отвори ми очите.
Да гледам.
Да видя всичко.
Реално.
Истинско.
Събуди ме.
С шамари.
С болка.
Да съм будна.
Тук.
Сега.
Напий ме.
Опиянявай ме с думи.
Говори ми мръсотии.
Казвай само истини.
Бъди прям.
Удряй ме.
Изстрелвай ги право в лицето ми.
Силно.
Бъди груб.
Бъди силен.
Изяж ме.
Нахапи ме цялата.
Изпий ми мозъка.
Оглозгай ме отвътре.
Изсмучи ми кръвта.
Нахрани ме.
Не с илюзии.
С увереност ме храни.
Със сила.
Сипвай ми по много.
Докато не се удавя в тях.
Да ми приседне.
Да ми се гади.
Стискай ме силно.
Стегни си мускулите.
Ръцете.
И бъркай надълбоко.
Навътре.
В съзнанието.
В мисълта.
Влез надълбоко.
По-дълбоко.
Иначе умираш.
Просто.
На повърхността.
Из “Блогът на една съвременна принцеса”
Евелина Митрева
