Ето един страхотен текст за новата серия от холивудската поредица Mission Impossible, от нашия партньорски блог delchev.net, който публикуваме с любезното съдействие на неговия собственик Петър Делчев:
Както може да се предположи от заглавието, пиша афектиран от това, което видях във въпросния филм,
филмът, както може да се предположи от заглавието е дъвка за очите във всеки един смисъл на този израз, за който човек може да се сети, но все пак има някои бележки, които имам…
списъкът е непълен, но ще продължа да попълвам, когато се сетя за нещо ново… и тъй:
– в сцената с руския затвор пазачите, които наблюдават датчиците за целия затвор пият и играят карти. Което не е особно изненадващо. Изненадващото е, че всички, без изключение са с барети. Баретите им до една са еднакви, а би трябвало да има поне един, с по-висок чин, който да е с различна баретка…
– средството, с което закриват част от коридора, за да проникнат в архива има две части – камера и проектор. Камерата изглежда повече или по-малко разумно (с някои съвсем леки коментари върху баланса на бялото, в такива условия), но проекторът е на видимо не повече от 15см от екрана, а проектира върху поле с размери поне 3х2м. Бърза сметка показва, че обективът би трябвало да бъде нещо около 3мм, и това да работи без видими изкривявания на образа. аберации или някой от другите често срещани дефекти на дори най-високия клас обективи…. добре, би могло да е технология за която не съм и чувал, но оптичните ограничения са ми горе-долу познати и не са съвсем така…
– ще си спестя какъвто и да било коментар за руския на Том Круз в ролята му на руски генерал, освен “сериозно неубедителен”
– в помещението с архивите няма осветление, освен някакво дежурно, от което фенерчето на главния герой почти не се забелязва
– Сцената в болницата: бил съм в доста болници по Европа, не и в руска, наистина, но до момента не съм виждал болнични стаи, в които леглата за пациенти да са подредени надлъжно
– относно разликите във външните размери и вътрешния обем на ЖП вагон (неясно защо преведен като “кола”, освен че на английски използват car и за двете) същохммм… ще си спестя коментарите.
– на фона на цялото емоционално изригване за това как агенцията бива ликвидирана, нямат поддържаща сателитна връзка с централата, сигурни квартири, мрежа от агенти и т.н. бюджетът на екипа, в главната роля, изглежда изключително неправдоподобен – пътуването до Дубай, отсядането в този… хмм… доста скъп хотел си е забавна работа 🙂
– допълнително – ако агенцията е е разпусната, как се случват нещата около руснака, когото агент Хънт извежда от затвора, в началото на филма (не повече от две денонощия във вселената на филма, ако правилно съм разбрал)
– сцените в Дубай са също интересни… намирайки се на 118тия етаж на внушителния хотел, би трябвало героите да са на височина между 280 и 320м. Сгради с такава височина имат множесвто поддържащи системи, които да регистрират спад във вътрешното налягане на помещенията (особено преди героите да са проникнали в системите на хотела). Това би трябвало да доведе до сериозен интерес от страна на поддържащите екипи на сградата. Дори, въпреки че поради коминни ефекти и разлики в наляганията доста голяма част от мебелировката на стаята би трябвало да я е напуснала след отстраняването на прозорец.
– много интересно е, че IT security и physical security във филма са почти едно и също – агентът, който се занимава с проникване в системите не е в състояние да проникне през 4те firewall-а, но когато агент Хънт успява да достигне до сървърното помещение и да постави малък трансмитер на един от сървърите (видимо на USB интерфейс, без да съм готов да заложа крайник на това), проблемът изведнъж се разрешава…
– спускането по фасадата на хотела, без дисандьор (каквото оборудване отсъства по агент Хънт по време на изкачването) би трябвало да прежули ръцете на героя доста бързо…
– в индийските сцени нещото, което ме същиса беше, че плейбоят-милионер, който дава огромен прием и сваля главната героиня, знае наизуст контролен код за подаване на команди към комуникационен …
Целият текст е достъпен тук.
