Виновен е, Купидон е виновен за това, защото си развява лъка на горе и на долу и стреля на посоки, без да каже на горките душици, че след време ще им идва сами да се застрелят. И като стреля толкова смело, къде се губи после, когато дойде време за събирането на мръсните чорапи или за почистване поне? Или не, тогава трябва да се усмихнем и да си засвирукаме песничката на Мистър Пропър. Иронията е, че в този ред на думи мусколестият помощник, добива някак си реален образ.
Според Католическата енциклопедия има поне трима светци наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14-ти февруари. Това ли е еквивалента? Обичам, следователно се мъча…
От кога в един единствен ден станахме отчаяно романтични и сантиментални до лудост? Не е ли любовта онова, което ме кара да заспивам нетърпелива и да се събуждам усмихната? Не е ли повод за празнуване всеки ден? И ако има ден на влюбените, то кога е деня на разлюбените? Кога се празнува раздялата и самотата?
„Бъди мой”, ами ти чий си? Ако не получиш поне едно плюшено сърце с надпис, значи ли това че си ничий? Бил си някога, на някого….. ами сега? Сега бъди на себе си. И това е всичко, на което можеш да се радваш всеки ден. Именно там се крие тайната. Открий онази чистата любов и я дарявай, докато пърхаш с миглите, в ъгълчето на усмивката я скрий, по вятъра я пращай с ухание, с аромат. Преди да поискаш, научи се да даваш. А кой би могъл да даде, ако няма?
Любовта е трудна материя, дори и математиката ми изглежда проста в сравнение с нея. Там всичко е ясно, точно, право. Във връзките не е така. Там… 1 + 1 = ∞ , а 2 + 1 = 0.
И точно тук с малко думи, ще завърша тази толкова безкрайна тема. Не бих могла да я опиша, да я изкажа, да разкажа. Не бих могла дори да я нарисувам. „Любов” не може да се дефинира, любов се дава, любов се взима, любов се чувства.
Животът не е само шарени балони и картинки. Ако не можете да бъдете отчаяни романтици, то поне бъдете добри християни. Обичайте ближния си!
Автор: Евелина Митрева
