От днес започваме нашата рубрика „Съвети“ с психоложката Весела Капитанска. Можете да изпращате въпроси за всичко, което ви интересува относно човешките отношения, любовта и дори по-интимни теми на адрес: popitai@teenews.eu. Всяка седмица ще избираме най-добрия въпрос и ще му отговаряме на сайта. В тази рубрика ще откриете също и статии, тестове и още много интересни неща. А ето и първата статия от Весела Капитанска:
“Сега, когато съм отдалечена от бурята на моята първа любов, се сещам за моите силни емоции, които тогава не разбирах съвсем. Ту се оплитах в тях, ту излизах от тях, за да потъна след време отново в тях и… пак да изляза. Бях на 16, когато се влюбих в момче на 24 г. Имахме сходни интереси и това ме привлече към него. За мен не различието, а сходството събира. Спомням си думите на майка ми, която казваше, че разликата във възрастта предполага повече от едно „приятелство”. Страхуваше се, че мислите му теглеха към секс с мен, а според нея още не му беше времето. Аз тръгнах с това момче, обичахме се, работехме заедно, радвахме се и се смяхме заедно (и правехме секс, разбира се. Когато споделих това с майка си, усетих, как тя замълча и сигурно си казваше: „Знаех си аз”!).
Неговата ревност, обаче, ме съкруши. Правеше проблем, когато исках да изляза с моите съученици, сърдеше се, когато отказвах да се видим и предпочитах моята, а не неговата компания, следеше ме. След което ми се извиняваше и искаше прошка. Аз му прощавах и след време – пак същия сценарий. Въпреки всичко аз го обичах, защото виждах и неговата обич и внимание към мен. Глезеше ме с подаръци, целуваше ме на посрещане и ме даряваше с цвете на изпращане. След няколкократно повторение на познатото поведение, нашата любов започна да изтънява. Решихме да се разделим. Въпреки, че така беше по-добре и за двамата, изпитвах болка по изгубената любов. Плаках. Тъгувах. Съжалявах се.”
Познато, нали? При срещата си с нов човек ние го възприемаме чрез външността, погледа, тембъра на гласа, движенията, мириса, чрез някои поведения, реакции и желания. Така стигаме до цяла система от умозаключения за характера на човека, неговите цели, идеали и какво място заема в нас самите. И макар да сме създали тази преценка, ние често чувстваме, че тя е непълна. Тази непълнота след време разбутва нашите първоначални идеализирани представи и връзката може да се разруши.
За да не изтича непълноценно времето до следващата ви връзка, ето няколко начина, които можете да приложите:
1.Чувствата, които ви връхлитат, са ваши. Не ги отхвърляйте. Признайте ги. Назовете ги. През това време имайте цели, които да изпълнявате, дори и не перфектно. Постарайте се да си припомняте, че „една затворена врата отваря няколко други”
2. Самосъжалението не е вашият път. Не се питай „Аз ли съм виновна/ен?”, тъй като тогава винаги ще намириш вината в себе си. Всъщност може би вина няма. С този човек така се е случило и дай шанс да се случват още други обогатяващи те неща.
3. Раздялата е част от живота ти. Всеки я изживява. Бързо или не. Тя те прави по-зрял и ти дава възможността да се вгледаш в себе си и да откриеш силните и независими твои черти.
В живота си срещаме дадени хора, които стават част от него. Един ден те ни напускат, но идват, за да ни покажат нещо, което до сега не сме видели.
Повече за Весела Капитанска
Весела Капитанска e психолог и магистър по фамилна и брачна психотерапия към Института по фамилна терапия – Лондон и Нов Български Университет – София. Петнадесет години е работила като училищен психолог, работила е като хонорован асистент към програмата по фамилна и брачна психотерапия към НБУ и като супервизор към същата програма. Има опит като участник в терапевтични групи и като обучител в национални и международни проекти. От 10 г. има частна практика и от 4 години нейното работно място е „Център за терапевтично консултиране “Астрид” (ул. Любен Каравелов 27). Можете да се свържете с нея на: vkapitanska@abv.bg.
