Над 1 милион японци стоят затворени в домовете си. В Япония наричат младежите, които се изолират от обществото, “хикикомори” или “затворени вкъщи”. Понякога те не излизат цели десетилетия, информира BBC. Обикновено това са момчета, на около 15-годишна възраст, предимно от семейства от средната класа.
Според специалисти засегнатите са парализирани от дълбоки социални страхове. “Те искат да излязат навън и да комуникират с хора, но не могат”, обяснява психиатърът Тамаки Сайто. По думите му симптомите при пациентите са различни. При някои се наблюдават агресивни изблици, които се редуват с инфантилно поведение, а при други – състояния на параноя и депресия.
Един от многото “затворени вкъщи” е Хайд. За него проблемите започват, когато прекъсва училище. “Започнах да обвинявам себе си, родителите ми също ме обвиняваха, че не ходя на училище. Тогава започнах да се потискам. След това постепенно започнах да се страхувам да излизам и да се срещам с хора. Не можех да се измъкна от къщата си”.
Младежът разказва още, че постепенно се отказал изцяло от контактите с приятели и дори с родителите си. За да избегне комуникация с тях, Хайд обърнал режима си и спял през целия ден, а бил буден нощем. “Имах всевъзможни отрицателни емоции, насъбрали се в мен. Желание да изляза навън, гняв към обществото и родителите ми, тъга, че съм в това състояние, страх какво ще се случи в бъдеще и ревност към хората, които водят нормален начин на живот”, споделя той.
Според специалистите, поводите за отключване на това състояние могат да бъдат много: слаби оценки, разбито сърце и натиск от страна на родители да заемат достойно място в обществото. По този начин “затворените вкъщи” губят самочувствие и увереност в себе си. Друг фактор младежи да се заключват у дома си са отношенията в семейството.
Матсу например е станал “затворен вкъщи”, след като се скарал с родителите си заради кариерата и образованието си в университета. Мечтата му е била да стане компютърен програмист в голяма японска фирма, но родителите му били против. “Аз бях наред психически, но родителите ме бутаха в посока, в която аз не исках да се развивам. Баща ми е художник и искаше да бъда като него”, разказва младежът.
Специалистите са категорични, че внезапните интервенции със “затворените вкъщи”, може да се окажат катастрофални. Семейната и груповата терапия са добри възможности за излекуването им, посочват те.
Хайд и Матсу отбелязват значителен напредък във възстановяването на нормалния си начин на живот в младежки клуб в Токио. Матсу вече дори е бил на интервю за работа като компютърен програмист и е на мнение, че когато започне отново да говори с родителите си, цялото семейство ще бъде в състояние да продължи напред.
