Анна Цочева, която е сред активните организатори на водещото българско аниме и манга събитие Анивенчър, беше гост на италианския фестивал за комикси Ромикс и се съгласи да разкаже пред читателите на Teenews.eu какво видя там:
– Анна, ти си сред активните организатори на събития, посветени на комиксите, в България. Какви са разликите между тукашните ивенти и този в Италия?
– В Италия, подобно на всички държави, в които комикс индустрията е силно развита, думичката „индустрия” е ключова. Събития, подобни на Ромикс са в по-голямата си част комерсиални: те са продукт, който се произвежда, за да бъде продаван. Не правете грешката да разбирате това като нещо покварено или лошо: това е бизнес, който дава възможност на множество малки фирми и издателства да се развиват. Той дава на хората: фенове на комиксите от какъвто и да е тип, възможността да се събират, да се забавляват, да се срещат с известни автори, да показват своите собствени произведения. Но въпреки това е бизнес.
В България нещата стоят по малко по-различен начин. Комикс пазарът у нас все още не е добре развит и почти всички събития, които се организират са плод по-скоро на ентусиазъм, отколкото на бизнес стратегия. Организират се от непрофесионалисти, от фенове и целта е просто гостите да се забавляват и медията (комикси, манга, аниме и др.) да се популяризира. Организират се и някои събития, които имат за цел да популяризират комикса като социално-активна медия. Но от тези събития никой не печели във финансовия смисъл на думата. Този ентусиазъм обаче до голяма степен е причината тукашните ивенти да са с доста по-гъвкава организация и дори, реално погледнато да предлагат по-голям набор от събития.
От всичко това произтича и основната разлика – мащабът. Ако най-големият български фестивал с подобна насоченост, Анивенчър, събира вече две години по около 1000 човека, Ромикс има посещаемост в рамките на 70-80 000 души. За сравнение дори най-големите концерти у нас едва достигат тази бройка.
Можете да се загледате и в детайлите: присъствие на чуждестранни гости, професионалисти, млади автори, публиката, която го посещава, начин на организиране и структура, но не мисля, че те са толкова съществени.
– Би ли разказала малко повече за самото събитие?
– Ромикс празнуваше тази година своята 10-та годишнина (тоест е с два пъти повече опит от Анивенчър), но той също е стартирал като любителско начинание. Както споменах, броят хора, които го посещават е огромен, особено през почивните дни (тази година фестивалът се провеждаше в дните от четвъртък до неделя).
Мястото на провеждане беше в панаирно градче извън Рим, което също изненадваше с размера си: безброй грамадни халета, които имат основна голяма зала (изглежда все едно ще строят самолети в нея), един офис и една малка конферентна заличка. Ромикс се провеждаше в едва 2 от около 20 такива халета. В основната голяма зала се провеждаха по-популярните събития: „пазарната част” с щандове, косплей конкурсът, интервюто с Рьоко Икеда, демонстрациите по „Пара-Пара”.
Като че ли най-голям акцент беше поставен на комерсиалната част: щандове на издателства, антикварни комикси, мърчъндайз, както и на срещите с известни италиански и чужди автори (Chris Ware, Shinichi Suzuki, Taku Furukawa, Claudio Villa, Ryoko Ikeda, Ivan Brunetti).
Усещаше се лека липса на млади автори, които да представят комиксите си, да рисуват на място, уъркшопове с рисуване и др. подобни. Всеобщото мнение беше, че поради пренаситеността на пазара, е много трудно за един млад автор на пробие тук.
Няма да се увличам в повече описания, по-любопитните могат да прочетат нещичко на сайта на събитието http://www.romics.it/ или на http://nakama-bg.com/statii
– Ти по каква линия беше поканена на него?
– Поканата дойде от Десислава Улинска, българка, живееща в Италия и съпруга й, които са част от организационния екип на феста. Първоначално решават да проверят случва ли се нещо подобно и в България. Попадат на сайта на клуб Накама и разбират за Анивенчър. Още от първата среща с тях говорят с голям ентусиазъм за това, което се случва у нас, помагат ни много със солидна доза окуражаване и съвети. На феста отидох по тяхна покана с мой колега от клуба, за което сме много благодарни, тъй като успяхме да научим много, да вземем няколко интервюта и да поразкажем на Италианската публика за нашите собствени инициативи.
– Какви са ти впечатленията от организацията?
– Много по-различна е. Екипът, в който аз работя тук е малък и сплотен и дори когато имаме помощници, познаваме почти всички от тях. Дори много от гостите ни ни познават по имена. Това прави работната атмосфера много сплотена и приятелска. Разбира се и в случая на Ромикс беше така, но ми направи впечатление колко голям е екипът и как понякога един от организаторите може да не знае нищо за друг или за това, с което се занимава. Това обаче не е признак на недобра организация в екипа, а по-скоро на тотално различен принцип на работа. Бях впечатлена, защото е много различно от това, с което съм се сблъсквала. Организацията у нас се крепи изцяло на ентусиазъм. Това до голяма степен означава, че нашия екип няма строго определена структура, йерархия и решенията се взимат от нас на базата на дискусии и се изпълняват от същия този екип. В структури като тази на Ромикс, взимащите решения не винаги са тези, които ги изпълняват: тоест, тази организация прилича повече на добре работеща фирма.
От гледната точка на посетител няма от какво да се оплача: събитията започваха на време, озвучителната система в залите редовно съобщаваше за започващи важни събития, имаше достатъчно места за похапване, достатъчно информация, екипът беше усмихнат и услужлив.
– Кои бяха най-запомнящите се неща?
– За мен, като автор, срещата с множество интересни личности, комикс-автори, режисьори и други…но може би това, което ще запомня най-ярко беше умопомрачителното количество хора и още по-умопомрачителното количество косплей. Много хора бяха дошли в костюми просто ей така, за да се забавляват, а не да участват в конкурса. Когато не си свикнал на това количество шарения, ставаш кривоглед от зазяпване по всякакви костюмирани .. неща .. най-лесното нещо през последните дни от фестивала беше да намериш някого по описанието „синя риза и дънки” .. защото никой не беше облечен толкова обикновено! Било то аниме герои, герои от известни филми, западни комикси, игри .. сред това море от супер марио-вци, самураи, животни, мечове, реквизит и дори ходеща фейсбук страница може да се окаже, че в един момент с надежда търсите някой нормално облече човек. Преживяването е трудно да се опише, но за мен е много вълнуващо да съм на толкова динамично и интересно място, където да се случват толкова много неща във всеки един миг.
– Според теб какво не достига на Бъглария, за да имаме събитие от такъв мащаб?
– Население? Хаха, не, съвсем сериозно, това е първата и най-логична причина, която може да дойде наум на всеки .. Сравнете населението на България и Италия. Помислете още веднъж, че дори най-големите музиканти, които идваха у нас едва ли събраха 80 000 човека. Всъщност дори не знам дали има помещения с този капацитет у нас.
Естествено, фактът, че комиксите са толкова развити в Италия, също е от огромно значение. Тийнейджърите, които посещаваха Ромикс, са израснали с комикс библиотеката на бащите си .. по времето, когато у нас излиза първото списание „Дъга”, в Италия отваря врати първото комикс-училище. В сравнение с Ромикс, имаме много път да извървим и той е съществен фактор, който ни липсва и за чието развитие се стремим да работим. Разбирането и оценяването на комиксите и техните жанрове, включването им в модерната култура на едно общество, това е нещо, което не се случва за едно денонощие. Поради неизвестна за мен причина България е едно от малкото места не само в Европа, а и на Балканския полуостров, където този процес така и не може да протече докрай.
– А ще разкажеш ли малко за бъдещите планове на клуб Накама?
– Идната година ще се съсредоточим върху организиране на повече практически курсове, както и върху общите ни проекти с други клубове за аниме и манга в страната. Идеята ни е, че най-накрая имаме възможността и опита да организираме и събития в други градове от страната, освен София. Надяваме се да достигнем до повече фенове и да ги насърчим да контактуват помежду си. Ограничаването на почитателите на тази култура в малки групички и честото им нежелание да общуват с други такива е един от факторите, който прави тази култура все още малко „ъндърграунд” у нас. Мисля, че почитателите на аниме, манга и изобщо комикси в България са много повече, отколкото подозираме.
